Новини от община Несебър

НЕСЕБЪР ОТБЕЛЯЗА 139 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ


Отбелязването на 139-та годишнина от гибелта на Васил Левски в Несебър, започна с панахида в памет на йеродякон Игнатий, отслужена в храм „Св. Успение Богородично”, на която присъстваха представители на община Несебър и Общински съвет, патриотични организации, жители и гости на града и др. Златин Чаушев от отдел "Несебър - Световно наследство" на Община Несебър, разказа пред присъстващити, кой и какъв е бил Васил Левски и какво е мястото и значението на Апостола на свободата в днешно време, както и какво е отношението ни, като неговите наследници, към заветите, които ни е оставил.
Разбира се, паметта на Васил Левски беше почетена и с поднасянето на венци, първо на барелефа му в двора на църквата „Св. Успение Богородично”, а малко по-късно и пред паметника на Апостола в Южния парк на Несебър.

Живот и дело на Апостола: Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков Тахчиев, прочут карловски майстор на чешми и калдъръми.
Има две сестри - Ана и Марийка, и двама братя - Христо и Петър.
Големият българин, известен с прозвищата си "Дякона" и "Апостоля", се счита за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а година по-късно става дякон. През 1861 г. обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. заминава за Сърбия и участва в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г. и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.
През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния.

В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България.В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
Публикувано 19 Feb 2012 от Пресцентър община Несебър
Content Management Powered by CuteNews



Архив новини по години:
2008 / 2009 / 2010 / 2011 / 2012 / 2013 / 2014 / 2015 / 2016